БогданаКалъчева (Богдана Калъчева) БогданаКалъчева (Богдана Калъчева)
14 46
20 abr 2021, 8:48  

Без корен

1.1K 1 12

Тръгвам бавно и никак не плача,

плаче само разбито небето.

Мокър куфар с илюзии влача,

дъждобран, вече също решето.

 

Дълги бяха прелютите зими,

пролетта не пропука недрата.

Впили бяхме филизи раними

в мразовитата твърд на земята.

 

Тръгвам бавно и корена влача -

вече чужд е, а беше си моят.

Махаш вяло, наникъде крачиш.

Слага края ръбът на завоя. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдана Калъчева Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:
Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0