БогданаКалъчева (Богдана Калъчева) БогданаКалъчева (Богдана Калъчева)
14 46
20 abr 2021, 8:48  

Без корен

1.1K 1 12

Тръгвам бавно и никак не плача,

плаче само разбито небето.

Мокър куфар с илюзии влача,

дъждобран, вече също решето.

 

Дълги бяха прелютите зими,

пролетта не пропука недрата.

Впили бяхме филизи раними

в мразовитата твърд на земята.

 

Тръгвам бавно и корена влача -

вече чужд е, а беше си моят.

Махаш вяло, наникъде крачиш.

Слага края ръбът на завоя. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдана Калъчева Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:
Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0