7 jun 2007, 9:23  

* * *

  Poesía
935 0 0

 

 

Навън е някак си студено,

дъждът не спира да вали,

прикривайки лицето бледо,

по което стичат се сълзи.

 

Вървя по уличката мрачна

и стъпвам сякаш по стъкла,

но болката, която чувствам,

спотайва се във моята душа.

 

Със жалък опит да прикрия самотата,

усмихвам се и весело мълвя,

ала в думите открива се лъжата

и усеща се, че силно аз скърбя.

 

Измина вече месец, дори два,

но мъча се да разгадая,

защо след подлата лъжа,

ми казваш: "Все за теб мечтая!"

 

Страдам... Причина не е самотата,

 

обгърнала ме с двете си ръце.

А да ме молиш, нямаш срамотата,

да ти върна своето сърце.

 

Ала аз не те обичам вече, разбери!

Това е истината, зная, че боли.

Но в гърба ми нож заби,

когато пръв ти моето сърце разби!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...