7 jun 2007, 9:23  

* * *

  Poesía
938 0 0

 

 

Навън е някак си студено,

дъждът не спира да вали,

прикривайки лицето бледо,

по което стичат се сълзи.

 

Вървя по уличката мрачна

и стъпвам сякаш по стъкла,

но болката, която чувствам,

спотайва се във моята душа.

 

Със жалък опит да прикрия самотата,

усмихвам се и весело мълвя,

ала в думите открива се лъжата

и усеща се, че силно аз скърбя.

 

Измина вече месец, дори два,

но мъча се да разгадая,

защо след подлата лъжа,

ми казваш: "Все за теб мечтая!"

 

Страдам... Причина не е самотата,

 

обгърнала ме с двете си ръце.

А да ме молиш, нямаш срамотата,

да ти върна своето сърце.

 

Ала аз не те обичам вече, разбери!

Това е истината, зная, че боли.

Но в гърба ми нож заби,

когато пръв ти моето сърце разби!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...