Навън е някак си студено,
дъждът не спира да вали,
прикривайки лицето бледо,
по което стичат се сълзи.
Вървя по уличката мрачна
и стъпвам сякаш по стъкла,
но болката, която чувствам,
спотайва се във моята душа.
Със жалък опит да прикрия самотата,
усмихвам се и весело мълвя,
ала в думите открива се лъжата
и усеща се, че силно аз скърбя. ...