15 ago 2008, 10:37

ад

  Poesía » Civil
985 0 3

Елате в моя малък свят,

елате в моя малък ад.

Сърцето ми е голямо,

не обича една жена само.

 

И всеки ден се разкъсвам

на хиляди парчета и се губя.

Душата си постоянно разтърсвам

и защо ми е трудно, все се чудя.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сложен ребус, но все ще се намери някоя да го реши..ще събере парчетата в едно цяло!
  • Не се чуди,от много жени глава те боли.Поздрав!
  • Знаеш ли, че ония, на които щастието никога не се е усмихвало са
    по-весели от тия, които са били напуснати от него!!!
    Поздравчета!!!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...