15.08.2008 г., 10:37

ад

981 0 3

Елате в моя малък свят,

елате в моя малък ад.

Сърцето ми е голямо,

не обича една жена само.

 

И всеки ден се разкъсвам

на хиляди парчета и се губя.

Душата си постоянно разтърсвам

и защо ми е трудно, все се чудя.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сложен ребус, но все ще се намери някоя да го реши..ще събере парчетата в едно цяло!
  • Не се чуди,от много жени глава те боли.Поздрав!
  • Знаеш ли, че ония, на които щастието никога не се е усмихвало са
    по-весели от тия, които са били напуснати от него!!!
    Поздравчета!!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...