30 mar 2010, 20:28

Ад 

  Poesía
1531 0 15

 

 

 

                              А   Д

 

         ____________________________

 

 

 

                             В неговия Ад

                             няма място за Ангели.

                             Нито за разказвачи на приказки.

 

                             На отколешен камък приседнал и

                             мъдро опрян на кривака си...

 

                             Той задрямал е под завивка от бродирана паяжина.

                             Само дето по Пътя тържествен към Пъкъла

                             май че в тревата си е загубил крилете. Ръждясали!

                             И приказките. И чудесата. И - не дай, Боже! - акъла.

 

                            Оставил е трите орисници пред портите адови.

                            Да му шият копривена риза от думи красиви.

                            И сънува как скрити в тревата намират крилата му.

                            И пак сънува, че мятат отгоре им горещата риза.

 

                            Ала вече е късно за полет към дъгата нагоре.

                            И как се лети със гранитен камък на шия?

                            Остава му само да се гмурне дълбоко при рибите.

                            Та скалата да скрие в недрата на бисерна мида.

 

                            Опита. Не стана. Защото, оказа се - трябва да диша.

                            И ето я драмата. Не знам дали я усещате...

                            Че - разбра се - поетът трябва просто да пише.

                            За Рая. За Ада. Или само на Карлсон за перката.

 

                            Може и за Иван - най-малкия брат на Лукавия.

                            Или пък за първи петли...

                            Само не и за дните ни бедни.

                            Трънясали.

                            Почти ялови.

                            За децата ни сричащи. За джобовете празни...

 

 

                            И за майките със сухи очи.

 

 

 

 

                          2010 г.

 

                                                      Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Виктор Борджиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??