1 dic 2016, 14:56

Ад

498 2 3

АД

Р. Чакърова 

 

Ще се видим... Искам да се видим! 
Някъде, където няма други... 
Някъде, където няма лилии, 
нито сини полски теменуги, 


нито рози, нито пеперуди, 
водни кончета, лъжи и тем подобни... 
Само представи си – двама луди, 
в нищото... Съвсем свободни... 


Не, не искам ангели и Раят. 
Ние и без друго си летим... 
Тихо, тихо!  Другите не знаят... 

Всъщност,  ние винаги мълчим. 


Аз мълча. Но искам да извикам. 
Ти мълчиш. По мъжки и със яд. 
Толкова до болка сме си свикнали 
с нашия изпълнен с нежност Ад!... 


Топлината е почти непоносима. 
Греховете – всичките първични... 
Но пък, тук не се предвижда зима. 
Само врящи страсти и обичане! 


Лондон  30/11/ 2016'
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Rositsa Chakarova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...