23 oct 2017, 8:59  

Ад

  Poesía
1.3K 1 21

Този стих е провокиран от многобройните, нестихващи терористични атентати по света.

 

Земята отвори се от тежка прокоба.
От лава червена в черни отблясъци,
възкръсна Дявола сякаш от гроба,
окъпан във кръв
          и в човешки крясъци.

 

И превърна светът във огнена клада.
Запирува той лудо с човешката плът.
Зашепна със кѝкот магия от ада,
и събуди Вампира
          жаден за кръв.

 

И завихриха пламъци до небесата.
Света потопиха във кървава баня.
Разкъсват ни още туптящи сърцата.
Сълзите ни пият,
          с плътта ни се хранят.

 

Душите ни влачат в червената кал
и разчленени търкалят телата.
Обет е Вампира на Дявола дал.
И късат меса
           от плътта на Земята.

 

Гарван злокобно над плячката грачи.
Стонове тежки от бриза се носят.
Полудели от мъка майките плачат.        
От отвъдното милост
           за чедата си просят.

 

Вият чакали във смъртна симфония.
Съдба ли е Боже?! Молим пощада
Спаси си децата! Спри таз агония!
Прибери ги обратно
            тез Демони в Ада!


       Октомври 2017         В.Тодорова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Valya Тodorova Todos los derechos reservados

В памет на всички жертви и загинали деца! Както и на всички угнетени от съвременната тирания и деспотизъм.

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Вили! Оценявам присъствието ти!
  • Засегнала си много актуална и болезнена тема.
    За жалост това са едни безмозъчни същества с промити мозъци, но вярвам, че могат да бъдат спрени. Дали от Бог, дали от нас.
    Поздравявам те, Валя.
  • Отдавна религиите не се налагат насилствено, но разбира се и те имат своя дял в това братоубийство и жестокост. Благодаря, Албена, че ми гостува.
  • Такъв е резултатът от насилственото налагане на религията...Така е било и през турско робство... Много силно въздействащ стих, Валя! Разтърсваща образност! Поздрави!
  • Радвам се, Веси, че съм те докоснала! Хубава вечер на всички!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...