23.10.2017 г., 8:59  

Ад

1.3K 1 21

Този стих е провокиран от многобройните, нестихващи терористични атентати по света.

 

Земята отвори се от тежка прокоба.
От лава червена в черни отблясъци,
възкръсна Дявола сякаш от гроба,
окъпан във кръв
          и в човешки крясъци.

 

И превърна светът във огнена клада.
Запирува той лудо с човешката плът.
Зашепна със кѝкот магия от ада,
и събуди Вампира
          жаден за кръв.

 

И завихриха пламъци до небесата.
Света потопиха във кървава баня.
Разкъсват ни още туптящи сърцата.
Сълзите ни пият,
          с плътта ни се хранят.

 

Душите ни влачат в червената кал
и разчленени търкалят телата.
Обет е Вампира на Дявола дал.
И късат меса
           от плътта на Земята.

 

Гарван злокобно над плячката грачи.
Стонове тежки от бриза се носят.
Полудели от мъка майките плачат.        
От отвъдното милост
           за чедата си просят.

 

Вият чакали във смъртна симфония.
Съдба ли е Боже?! Молим пощада
Спаси си децата! Спри таз агония!
Прибери ги обратно
            тез Демони в Ада!


       Октомври 2017         В.Тодорова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valya Тodorova Всички права запазени

В памет на всички жертви и загинали деца! Както и на всички угнетени от съвременната тирания и деспотизъм.

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Вили! Оценявам присъствието ти!
  • Засегнала си много актуална и болезнена тема.
    За жалост това са едни безмозъчни същества с промити мозъци, но вярвам, че могат да бъдат спрени. Дали от Бог, дали от нас.
    Поздравявам те, Валя.
  • Отдавна религиите не се налагат насилствено, но разбира се и те имат своя дял в това братоубийство и жестокост. Благодаря, Албена, че ми гостува.
  • Такъв е резултатът от насилственото налагане на религията...Така е било и през турско робство... Много силно въздействащ стих, Валя! Разтърсваща образност! Поздрави!
  • Радвам се, Веси, че съм те докоснала! Хубава вечер на всички!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...