23 окт. 2017 г., 08:59  

Ад

1.3K 1 21

Този стих е провокиран от многобройните, нестихващи терористични атентати по света.

 

Земята отвори се от тежка прокоба.
От лава червена в черни отблясъци,
възкръсна Дявола сякаш от гроба,
окъпан във кръв
          и в човешки крясъци.

 

И превърна светът във огнена клада.
Запирува той лудо с човешката плът.
Зашепна със кѝкот магия от ада,
и събуди Вампира
          жаден за кръв.

 

И завихриха пламъци до небесата.
Света потопиха във кървава баня.
Разкъсват ни още туптящи сърцата.
Сълзите ни пият,
          с плътта ни се хранят.

 

Душите ни влачат в червената кал
и разчленени търкалят телата.
Обет е Вампира на Дявола дал.
И късат меса
           от плътта на Земята.

 

Гарван злокобно над плячката грачи.
Стонове тежки от бриза се носят.
Полудели от мъка майките плачат.        
От отвъдното милост
           за чедата си просят.

 

Вият чакали във смъртна симфония.
Съдба ли е Боже?! Молим пощада
Спаси си децата! Спри таз агония!
Прибери ги обратно
            тез Демони в Ада!


       Октомври 2017         В.Тодорова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Valya Тodorova Все права защищены

В памет на всички жертви и загинали деца! Както и на всички угнетени от съвременната тирания и деспотизъм.

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти Вили! Оценявам присъствието ти!
  • Засегнала си много актуална и болезнена тема.
    За жалост това са едни безмозъчни същества с промити мозъци, но вярвам, че могат да бъдат спрени. Дали от Бог, дали от нас.
    Поздравявам те, Валя.
  • Отдавна религиите не се налагат насилствено, но разбира се и те имат своя дял в това братоубийство и жестокост. Благодаря, Албена, че ми гостува.
  • Такъв е резултатът от насилственото налагане на религията...Така е било и през турско робство... Много силно въздействащ стих, Валя! Разтърсваща образност! Поздрави!
  • Радвам се, Веси, че съм те докоснала! Хубава вечер на всички!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...