Този стих е провокиран от многобройните, нестихващи терористични атентати по света.
Земята отвори се от тежка прокоба.
От лава червена в черни отблясъци,
възкръсна Дявола сякаш от гроба,
окъпан във кръв
и в човешки крясъци.
И превърна светът във огнена клада.
Запирува той лудо с човешката плът.
Зашепна със кѝкот магия от ада,
и събуди Вампира
жаден за кръв.
И завихриха пламъци до небесата.
Света потопиха във кървава баня.
Разкъсват ни още туптящи сърцата.
Сълзите ни пият,
с плътта ни се хранят.
Душите ни влачат в червената кал
и разчленени търкалят телата.
Обет е Вампира на Дявола дал.
И късат меса
от плътта на Земята.
Гарван злокобно над плячката грачи.
Стонове тежки от бриза се носят.
Полудели от мъка майките плачат.
От отвъдното милост
за чедата си просят.
Вият чакали във смъртна симфония.
Съдба ли е Боже?! Молим пощада
Спаси си децата! Спри таз агония!
Прибери ги обратно
тез Демони в Ада!
Октомври 2017 В.Тодорова
© Valya Тodorova Все права защищены