20 may 2022, 21:12

Ад 

  Poesía » De amor, Filosófica
228 0 0

Кипяща черна кръв

тече през неговите вени,

търсейки ме с поглед пръв,

краката ми поддават уморени.

 

Треперя - свобода в глава се мярка.

Моля се - "Остави! Недей повече!",

падам безжизнено пред черната арка.

Адски поглед ме пронизваше.

 

Свобода аз не ще видя,

омраза във вени доприняся.

Светлина бледнее в моя светоглед,

бавно умира душата ми в лек.

© Жаклин Маркова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??