Кипяща черна кръв
тече през неговите вени,
търсейки ме с поглед пръв,
краката ми поддават уморени.
Треперя - свобода в глава се мярка.
Моля се - "Остави! Недей повече!",
падам безжизнено пред черната арка.
Адски поглед ме пронизваше.
Свобода аз не ще видя,
омраза във вени доприняся.
Светлина бледнее в моя светоглед,
бавно умира душата ми в лек.