Ад

Кипяща черна кръв

тече през неговите вени,

търсейки ме с поглед пръв,

краката ми поддават уморени.

Треперя - свобода в глава се мярка.

Моля се - "Остави! Недей повече!",

падам безжизнено пред черната арка.

Адски поглед ме пронизваше.

Свобода аз не ще видя,

омраза във вени доприняся.

Светлина бледнее в моя светоглед,

бавно умира душата ми в лек.