20.05.2022 г., 21:12 ч.

Ад 

  Поезия » Любовна, Философска
229 0 0

Кипяща черна кръв

тече през неговите вени,

търсейки ме с поглед пръв,

краката ми поддават уморени.

 

Треперя - свобода в глава се мярка.

Моля се - "Остави! Недей повече!",

падам безжизнено пред черната арка.

Адски поглед ме пронизваше.

 

Свобода аз не ще видя,

омраза във вени доприняся.

Светлина бледнее в моя светоглед,

бавно умира душата ми в лек.

© Жаклин Маркова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??