13 nov 2008, 21:00

Ад... на земята... 

  Poesía » Civil
661 1 3
Безкрайност и време се сливат в нашия ад,
измислен и създаден да бъде просто свят.
Безгрешие и грях се преливат в нас,
чака ни всички на смъртта глухия глас.
Безверие и вяра жадно плуват в уплашени очи,
горим и се борим, сърцето не пита, мълчи.

***
И без време, смъртно пътуват в спомените имена.
Погубени, но не и забравени в безсмислена война.
Остават вечно онези смели хора и нека не забравяме, че както обичта,
така и омразата я има в човешката душа.

31.07.08

Достатъчно безсмислено загинали хора помни времето... нека броят им не се увеличава... Make love... not war...=]


© Симона Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страхотно е меко казано! Не знам дали някога ще може, светът да живее в мир, именно заради тези различия, които си взаимодействат и живеят в всеки от нас. Но истината е в любовта, наистина и май ще трябва различията да се заобичат.
  • Опс...трябваше да е 07 =)
  • 31 юни?
Propuestas
: ??:??