13 nov 2008, 21:00

Ад... на земята...

  Poesía » Civil
1.1K 1 3
Безкрайност и време се сливат в нашия ад,
измислен и създаден да бъде просто свят.
Безгрешие и грях се преливат в нас,
чака ни всички на смъртта глухия глас.
Безверие и вяра жадно плуват в уплашени очи,
горим и се борим, сърцето не пита, мълчи.

***
И без време, смъртно пътуват в спомените имена.
Погубени, но не и забравени в безсмислена война.
Остават вечно онези смели хора и нека не забравяме, че както обичта,
така и омразата я има в човешката душа.

31.07.08

Достатъчно безсмислено загинали хора помни времето... нека броят им не се увеличава... Make love... not war...=]


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотно е меко казано! Не знам дали някога ще може, светът да живее в мир, именно заради тези различия, които си взаимодействат и живеят в всеки от нас. Но истината е в любовта, наистина и май ще трябва различията да се заобичат.
  • Опс...трябваше да е 07 =)
  • 31 юни?

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...