13.11.2008 г., 21:00

Ад... на земята...

1.1K 1 3
Безкрайност и време се сливат в нашия ад,
измислен и създаден да бъде просто свят.
Безгрешие и грях се преливат в нас,
чака ни всички на смъртта глухия глас.
Безверие и вяра жадно плуват в уплашени очи,
горим и се борим, сърцето не пита, мълчи.

***
И без време, смъртно пътуват в спомените имена.
Погубени, но не и забравени в безсмислена война.
Остават вечно онези смели хора и нека не забравяме, че както обичта,
така и омразата я има в човешката душа.

31.07.08

Достатъчно безсмислено загинали хора помни времето... нека броят им не се увеличава... Make love... not war...=]


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно е меко казано! Не знам дали някога ще може, светът да живее в мир, именно заради тези различия, които си взаимодействат и живеят в всеки от нас. Но истината е в любовта, наистина и май ще трябва различията да се заобичат.
  • Опс...трябваше да е 07 =)
  • 31 юни?

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...