13 нояб. 2008 г., 21:00

Ад... на земята...

1.1K 1 3
Безкрайност и време се сливат в нашия ад,
измислен и създаден да бъде просто свят.
Безгрешие и грях се преливат в нас,
чака ни всички на смъртта глухия глас.
Безверие и вяра жадно плуват в уплашени очи,
горим и се борим, сърцето не пита, мълчи.

***
И без време, смъртно пътуват в спомените имена.
Погубени, но не и забравени в безсмислена война.
Остават вечно онези смели хора и нека не забравяме, че както обичта,
така и омразата я има в човешката душа.

31.07.08

Достатъчно безсмислено загинали хора помни времето... нека броят им не се увеличава... Make love... not war...=]


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотно е меко казано! Не знам дали някога ще може, светът да живее в мир, именно заради тези различия, които си взаимодействат и живеят в всеки от нас. Но истината е в любовта, наистина и май ще трябва различията да се заобичат.
  • Опс...трябваше да е 07 =)
  • 31 юни?

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...