Ad vitam aeternam…*
Аз пак дойдох на твоя бряг Море-
дойдох смирен, дойдох разкаян
за да поискам тука и да спре
на дните ми керванът в Края!..
И в теб, по стар моряшки ритуал,
там някъде из тропика ти южен,
да свърши искам моят път, събрал
тъй много порив и възторг ненужен!..
... Но в лунна нощ по златните вълни,
когато и Стихиите утихват,
ще сбирам в шепи падащи звезди
и на Живота пак ще се усмихвам...
И ако има гибелна скала,
а бурите в зловеща надпревара
и фарът угасили са с мъгла,
ще метна там звезда наместо фара...
Изгубен в Необята екипаж,
загубил даже вярата във Бога,
(макар и да ме мисли за мираж!)
ще поведа в спасителна посока.
А стигнали във бурята до бряг
те ще разказват в кръчмите до късно
за Оня тайнствен, непознат моряк
със Дявола разбрал се- да възкръсне,
опънал и в безветрие платна
безсмъртен как лети над Океана
и как той на моряците в беда
помагал и изчезвал в Урагана...
Тъй от легендите щом стана част,
то значи пак в Живота съм се върнал
и Времето над мен ще е без власт,
поискам ли- дори ще го обърна
и пак в Ония безметежни дни
безумните мечти ще изживея,
ще любя пак крайбрежните жени
в моряшки кръчми сбутани до кея...
И цялата примамна синева
Море, на яростната ти Безкрайност,
от мостика могъл бих да зова
да ме приеме в дивото си Тайнство...
... Но вярвай ми, не ще се изкуша,
понеже знам: Страстта ми изживяна
безсмъртна ще е в моята Душа
и вечна в паметта на Океана!..
д-р Коста Качев
*лат.: за вечен живот
© Коста Качев Todos los derechos reservados