Светът ухае на летище.

                 Б. Ангелов

Летя и падам, падам и летя.

Не чувам и не виждам нищо

сред зарево и синева.

Опипом търся да прегърна

за миг окултното дърво.

Виси съдбовната бесилка-люлка

над облачното ми чело.

Не ме е страх. Знам, че съм смъртна,

Тревата също ме приема като равна.

Какво от туй, че суховея я обгръща -

нали дълбоко във земята коренът остава.

Готова съм за полет и раздяла.

Душата няма сянка и сезони.

В притихналата преди старта тишина

сълза за прошка горе се отрони.