22.10.2019 г., 12:10 ч.

* * * 

  Поезия » Философска
349 0 1

Светът ухае на летище.

                 Б. Ангелов

 

Летя и падам, падам и летя.

Не чувам и не виждам нищо

сред зарево и синева.

Опипом търся да прегърна

за миг окултното дърво.

Виси съдбовната бесилка-люлка

над облачното ми чело.

Не ме е страх. Знам, че съм смъртна,

Тревата също ме приема като равна.

Какво от туй, че суховея я обгръща -

нали дълбоко във земята коренът остава.

Готова съм за полет и раздяла.

Душата няма сянка и сезони.

В притихналата преди старта тишина

сълза за прошка горе се отрони.

 

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??