* * *

22.10.2019 г., 12:10 ч.

Поезия » Философска

453 0 1

> Светът ухае на летище.
>
> Б. Ангелов
Летя и падам, падам и летя.
Не чувам и не виждам нищо
сред зарево и синева.
Опипом търся да прегърна
за миг окултното дърво.
Виси съдбовната бесилка-люлка
над облачното ми чело.
Не ме е страх. Знам, че съм смъртна,
Тревата също ме приема като равна. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения