26 may 2007, 9:15

Ада на живота

  Poesía
981 0 4
Живота си тече,
в бездната дълбока
той всекиго влече.
В бездната, където
хиляди души
молят се и страдат.
С грехове дошли,
стенат и пропадат
хиляди души,
тъмни и жестоки.
Кой е техний път?
Кой, кажи ми,Боже?
Към какво вървят?
И с какво ли може
да се вразумят?
Ада на живота,
в него те горят,
страдат, но не могат
да се вразумят.
Психиката слаба,
техния разврат
водят до страдание
в тоз измислен свят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яница Ботева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...