26.05.2007 г., 9:15

Ада на живота

968 0 4
Живота си тече,
в бездната дълбока
той всекиго влече.
В бездната, където
хиляди души
молят се и страдат.
С грехове дошли,
стенат и пропадат
хиляди души,
тъмни и жестоки.
Кой е техний път?
Кой, кажи ми,Боже?
Към какво вървят?
И с какво ли може
да се вразумят?
Ада на живота,
в него те горят,
страдат, но не могат
да се вразумят.
Психиката слаба,
техния разврат
водят до страдание
в тоз измислен свят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яница Ботева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...