17 ago 2016, 23:28

Ада на земята

  Poesía
438 0 1

Появи се облак отнейде-

бавно лази-изпълва небето. 

Боде с гръм сърцето плашливо, 

след себе си-порой излива. 

 

С теб съм. 

Нощта е красива. 

Дъждът шурти по паветата, 

скрива досадата, 

върти на пръсти света. 

 

 

Привет на дъждовната клада. 

Ада на земята познах! 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Привет на дъждовната клада.
    Ада на земята познах!"
    Много актуално, силна поанта - много ми хареса! Поздрав и прегръдка!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...