* * * (adagio sostenuto)
... sempre pianissimo...
Тя не дойде…
само вятър довя
в тъмнината съня й
и на пръсти
притихна Луна
и поседна…
и до утрото в синьо
рисува плътта й
а в очите занити звезди –
да прогледнат…
… дълго вплита в косите
безоблачен залез
някак бавно прелял
по страните в умора…
(а в ръцете покълваха нечии допири –
с тях разлисти набързо
асмите на двора…)
… после тихо шептеше
нещо по устните
и за малко дори
нарисува прегръдка
беше толкова тъмно
не зърнах следите й…
само всичко
след нея
помръкна…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
