* * * (adagio sostenuto)
... sempre pianissimo...
Тя не дойде…
само вятър довя
в тъмнината съня й
и на пръсти
притихна Луна
и поседна…
и до утрото в синьо
рисува плътта й
а в очите занити звезди –
да прогледнат…
… дълго вплита в косите
безоблачен залез
някак бавно прелял
по страните в умора…
(а в ръцете покълваха нечии допири –
с тях разлисти набързо
асмите на двора…)
… после тихо шептеше
нещо по устните
и за малко дори
нарисува прегръдка
беше толкова тъмно
не зърнах следите й…
само всичко
след нея
помръкна…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
