Адажио
Ела да те почерпя. Ти ще слушаш.
Не ме познаваш ли? Не си и длъжен.
Какво ще пиеш? Нека да запушим.
Димът да скрие колко ми е тъжно.
Личи ли ми? Добре де – пощади ме.
Торбичките не виждаш под очите?
Навярно кавалер е твойто име.
А моето? За първи път ме питат.
Забравила съм колко ми отива...
Подвикват ми по принцип... прозаично,
наливат ми... (от малко се напивам),
а после за минути ме обичат.
И с мен е свикнал тука персоналът,
понякога ми дават от бакшиша,
а аз купувам сини химикали
и тайно на салфетки пиша, пиша...
Какво ще пиеш? Водка ли, уиски?
Поръчвай. Смело. В гърлото ми пàри
от толкова преглътнати „не искам”...
И казах – черпя! Първи хонорар е.
Не ми отказвай. Гледай – за беда
и барманът се бави цяла вечност.
Дано върви ми – казваш – по вода...
Е, в бара питиетата са течност.
Почувствах се значима за момент,
а може би за малко и красива.
Не си като типичния клиент -
учтив си и ме слушаш търпеливо.
Ще тръгваш ли? Разбирам. И... мерси.
Компанията беше ми приятна.
Отвънка нервно жълтото такси
за себе си припомни многократно.
А аз? Ще продължавам да съм тук.
(когато и да дойдеш пак... едва ли)
Ще пиша по салфетките напук -
поезия. Със сини химикали.
© Мая Попова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Връщам се да уточня. Някой, който не познава лично Мая Попова, но стиховете са го впечатлили, вижте какво чудничко нещо е сътворил!
http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-183195 Е, как да не ти завиж...да не те обича човек?! Но да не се повтарям.
Насладете се на клипчетата!!! -
Човешки стих. В колко ли заведения се играе този сюжет? Добре, че са химикалите... Да ни спасяват от действителността. Иначе доста от нас да са изчезнали там, където няма унижения...
-
страхотно, разбиващо...прекрасно !
-
Несравнима!!! Единствена и неповторима!!! Щом видях как въздействаш на хора, които не те познават...късмет е че те познавам!!! Въздействаш на хора, които са на твоята вълна включени, ти знаеш за какво става въпрос. Може да е искрено и лично, но...те обичам, въпреки че си го знаеш!!!
-
Пази салфетките! Отнасяш голямата награда, когато обявят конкурс за салфетъчна поезия
! SMS-поетите ряпа да ядат! -
Незабелязан си прибрах една от салфетките...за спомен! Прости ми! Сърдечни поздрави!
-
Забравила си...Колко ти отива
да си наперена и дръзка като лятото.
Да правиш от салфетките хвърчило,
с което към небето стих да пратиш
и на дуел звездите да извикаш... -
"Всяка капка бе грях, а кристалите - нежна отрова" - никога, по никакъв повод не спирай да пишеш, пък на каквото и да е. Поздрави майсторке.
-
Това е Мая! И който я чете, не би сравнил Поезията и с друга!
Отдавна чакам. Заслужаваше си, майка! -
Изключителен портрет на момиче с бъдеще, написан от жена! Браво!
-
Който може да коментира, тук замлъквам...монитора ми се замъгли и заплува
!!! -
Много е хубаво,докосва.
-
Безмълвна съм!
Който си го може, си го може!
Навсякъде и всякога, с химикал или молив!
Поздрав, Майче! -
Великолепие в тъжния ти стих!Възхитена!
-
!!!
Едва ли можеш да си представиш колко ми е приятно,че те чета,Майче
Поздрав с тази прекрасна песен
П.П-На салфетки трудно се пише Но,който си го може,си го може
Прегръдки! -
Браво, Мая! Пиши с каквото ти падне и където свариш, а аз обещавам да чета всичко написано!
Поздрави за отличния стих! -
Бе ти що изневери на моливите, м? Хмхмхмх... Химикали, че и сини
Стих-страхотия, Майче! Жесток старт ми даде на седмицата. Благодаря!!! -
О! Много ми хареса!
-
Страхотия!
п.п. Ако свършат салфетките, обаждай се. -
Малко по-различна, но отново приеми моите Аплодисменти за чудесния стих и хубава музика!
Поздрави Мая! -
Боли...!!!
-
Дано върви ти по вода!
Поръчвай смело и наздраве!
Така се пише най-добре
!!!
-
!
Вълшебство! -
Уникално е. Ама уникално!
-
Браво...сини бисери редиш, мила Мая.
музиката...перфектно подбрана. -
Веси,взе ми ...песента от устата,....тоест идеята да я линк-на!
-
И аз като Дора ще река "Пиши, майка, пиши!" Със сини, с червени, със зелени химикали, с каквито искаш пиши! Даже и с моливи, но пиши!
Поздрави за реалността!... -
Е, интернета ми прави номера и не мога да ти пейстна като хората "Адажио" на Лили Иванова.
<a href=http://www.vbox7.com/play:3cdba8b0>Поздрав! С удоволствие!!</a>
п.п.: Май този път стана! -
Знаеш ли,малко а ла Камелия Кондова ми звучи този стих,но пък е толкова истински-харесах!....Взет е мотив от живота, а и с нещо ми напомня за самата мен!!...Дори ме разплака...,не можах да устоя и на песента...
-
Имаш късмет, че не съм бил аз, защото много уиски пияИ като пална една пура......ще опуша тъжните неща Пък ти си пиши, Майче....не спирай!!!! Все такива страхотни стихове пиши!!! Поздрави
-
Шапки долу, това е животът в стих!
-
Прекрасно!!!
-
Освен аплодисменти ,за стиха , музиката и усещането, друго нямам какво да добавя.. ИЗРЕКЛА си го..както винаги
-
Сетих се за DJ Tiesto-Adagio For Strings
Връзва ми се и с обстановката в стихотворението - бар
Айде да запушим... Де да можеше димът да скрие всичко тъжно!
Жестоко е, майка!
п.п. Нещо и двете днес сме на вълна "прикриване", толкова ли ни е писнало? -
Много добро и много истинско!Докосва сърцето. Браво!
-
много хубаво!
музиката е излишно да коментирам... -
пИши, Майка, пИши!
-
Суперлативите ми са слаби за този стих, Маичка!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
със тъжната жена и със бутилка вино.
С усмивката ту хладна, ту гореща
и с две очи усмихващи се търпеливо.