2 jul 2011, 22:27

Адажио... 

  Poesía
903 0 25

                                                                                >>>

 

Когато непробудно стеле вятър

избрулени от залеза въздишки

когато няма път нататък

и сенките не значат нищо

когато сляпа тишината

накъсва всеки спомен на парчета

а после ниже бавно стъпки

загубили следите си в небето

и вяло утрото наднича

през процепа на уморени клони

и в бръчките рисува шепот

и сънища по прага рони…

а в своето безмълвно случване

когато в устните се ражда порив

… очите ми отново се усмихват…

и в онзи там – безмълвен поглед

рисуват слънчеви пътеки      

по урвите разлистват лято

когато непробудно стене вятър

по дланите притихнал плахо…

 

 

 

 

 

 

 

© Бехрин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??