Адажио...
>>>
Когато непробудно стеле вятър
избрулени от залеза въздишки
когато няма път нататък
и сенките не значат нищо
когато сляпа тишината
накъсва всеки спомен на парчета
а после ниже бавно стъпки
загубили следите си в небето
и вяло утрото наднича
през процепа на уморени клони
и в бръчките рисува шепот
и сънища по прага рони…
а в своето безмълвно случване
когато в устните се ражда порив
… очите ми отново се усмихват…
и в онзи там – безмълвен поглед
рисуват слънчеви пътеки
по урвите разлистват лято
когато непробудно стене вятър
по дланите притихнал плахо…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Накара ме да се усмихна, въпреки привкуса на тъга...
