1 jun 2008, 21:15

Адам и Ева

1.1K 0 0
Ева някога далече
ябълката на познанието откъсна,
съблазнена от змията,
Бог я прати на земята!

Кажи ми днес, Евино отроче,
нима не те влече греха,
а дали ти се вярва, че може,
или не ти пука за пъкала!

А ти, Адаме, заблуден ли бе,
от живота от теб създаден,
и кой ли дявол те обзе,
че позволи греха първороден!

Или, Адаме, може би бе пленен
от красотата на жената,
от невинните като на дете очи,
от плетените и в косите слънчеви лъчи?


И днес сте двамата сред нас,
прераждате се в поколение
и става още по-голям греха,
вече има доста знание!

А змията, Ево, е по-опасна,
и изхитрена е отдавана,
а ябълката тъй прекрасна,
тя превърна се в измама!

Обречени сте на земята двама
да бродите вечно,
да видите сами какво поникна
от на ябълката семената!

Дали ви бе зле в Рая,
отговор търся сърдечно,
за вашта грешка ще се покая,
но ви казвам - вече не е на света човечно!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...