1.06.2008 г., 21:15

Адам и Ева

1.1K 0 0
Ева някога далече
ябълката на познанието откъсна,
съблазнена от змията,
Бог я прати на земята!

Кажи ми днес, Евино отроче,
нима не те влече греха,
а дали ти се вярва, че може,
или не ти пука за пъкала!

А ти, Адаме, заблуден ли бе,
от живота от теб създаден,
и кой ли дявол те обзе,
че позволи греха първороден!

Или, Адаме, може би бе пленен
от красотата на жената,
от невинните като на дете очи,
от плетените и в косите слънчеви лъчи?


И днес сте двамата сред нас,
прераждате се в поколение
и става още по-голям греха,
вече има доста знание!

А змията, Ево, е по-опасна,
и изхитрена е отдавана,
а ябълката тъй прекрасна,
тя превърна се в измама!

Обречени сте на земята двама
да бродите вечно,
да видите сами какво поникна
от на ябълката семената!

Дали ви бе зле в Рая,
отговор търся сърдечно,
за вашта грешка ще се покая,
но ви казвам - вече не е на света човечно!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...