Адам и Ева

1.06.2008 г., 21:15 ч.

Поезия » Хумористична

738 0 0

Ева някога далече
ябълката на познанието откъсна,
съблазнена от змията,
Бог я прати на земята!

Кажи ми днес, Евино отроче,
нима не те влече греха,
а дали ти се вярва, че може,
или не ти пука за пъкала!

А ти, Адаме, заблуден ли бе,
от живота от теб създаден,
и кой ли дявол те обзе,
че позволи греха първороден!

Или, Адаме, може би бе пленен
от красотата на жената,
от невинните като на дете очи,
от плетените и в косите слънчеви лъчи?

И днес сте двамата сред нас,
прераждате се в поколение
и става още по-голям греха,
вече има доста знание!

А змията, Ево, е по-опасна,
и изхитрена е отдавана,
а ябълката тъй прекрасна,
тя превърна се в измама!

Обречени сте на земята двама
да бродите вечно,
да видите сами какво поникна
от на ябълката семената!

Дали ви бе зле в Рая,
отговор търся сърдечно,
за вашта грешка ще се покая,
но ви казвам - вече не е на света човечно!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.