Адам и Ева
ябълката на познанието откъсна,
съблазнена от змията,
Бог я прати на земята!
Кажи ми днес, Евино отроче,
нима не те влече греха,
а дали ти се вярва, че може,
или не ти пука за пъкала!
А ти, Адаме, заблуден ли бе,
от живота от теб създаден,
и кой ли дявол те обзе,
че позволи греха първороден!
Или, Адаме, може би бе пленен
от красотата на жената,
от невинните като на дете очи,
от плетените и в косите слънчеви лъчи?
И днес сте двамата сред нас,
прераждате се в поколение
и става още по-голям греха,
вече има доста знание!
А змията, Ево, е по-опасна,
и изхитрена е отдавана,
а ябълката тъй прекрасна,
тя превърна се в измама!
Обречени сте на земята двама
да бродите вечно,
да видите сами какво поникна
от на ябълката семената!
Дали ви бе зле в Рая,
отговор търся сърдечно,
за вашта грешка ще се покая,
но ви казвам - вече не е на света човечно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Всички права запазени