15 jul 2008, 9:40

Adams by JOOP

644 0 8
как мислиш
мога ли всеки път да намирам изхода
надписът винаги свети в зелено
е... не можахме да потанцуваме
другият път
по пръстите ми остана парфюма ти
сладкогорчивия вкус на текила
и дъх на целувки
трудно ли е
Малка моя Малка моя
всеки път да приютяваш косите ми
в прегръдка
и да мълчиш безцелно в мрака
когато нося спомените на
самотните изречения в очите си
и галя безумния залез
трудно ли е
да те моля да оставиш сълзите ми да светят
и без да очакваш пристигане
просто да чакаш
когато топлината на ръцете ти
запомня всяка извивка на нощта
и ме превръщаш в истина
другият път ще танцуваме
Малка моя
изходът свети винаги в зелено над вратата
към Ада

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...