Jul 15, 2008, 9:40 AM

Adams by JOOP

641 0 8
как мислиш
мога ли всеки път да намирам изхода
надписът винаги свети в зелено
е... не можахме да потанцуваме
другият път
по пръстите ми остана парфюма ти
сладкогорчивия вкус на текила
и дъх на целувки
трудно ли е
Малка моя Малка моя
всеки път да приютяваш косите ми
в прегръдка
и да мълчиш безцелно в мрака
когато нося спомените на
самотните изречения в очите си
и галя безумния залез
трудно ли е
да те моля да оставиш сълзите ми да светят
и без да очакваш пристигане
просто да чакаш
когато топлината на ръцете ти
запомня всяка извивка на нощта
и ме превръщаш в истина
другият път ще танцуваме
Малка моя
изходът свети винаги в зелено над вратата
към Ада

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...