15 июл. 2008 г., 09:40

Adams by JOOP

643 0 8
как мислиш
мога ли всеки път да намирам изхода
надписът винаги свети в зелено
е... не можахме да потанцуваме
другият път
по пръстите ми остана парфюма ти
сладкогорчивия вкус на текила
и дъх на целувки
трудно ли е
Малка моя Малка моя
всеки път да приютяваш косите ми
в прегръдка
и да мълчиш безцелно в мрака
когато нося спомените на
самотните изречения в очите си
и галя безумния залез
трудно ли е
да те моля да оставиш сълзите ми да светят
и без да очакваш пристигане
просто да чакаш
когато топлината на ръцете ти
запомня всяка извивка на нощта
и ме превръщаш в истина
другият път ще танцуваме
Малка моя
изходът свети винаги в зелено над вратата
към Ада

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...