4 ene 2008, 12:57  

Адаптация

  Poesía
1.3K 0 2

И птичката отново влезе

в свойта "златна" клетка.

Ведно със малките си пиленца

послушно се изправи в уречения час

пред портичката малка.

И влизайки, в захлас

от вкусните трошици, подметнати

изкусно от някой скъп стопанин

сама затвори пътя към свойта свобода.

Отрече се от майка, от татко и сестра.

И се остави времето да я закотви

 в един извечен, изоставен свят,

където мудно, мудно дните си вървят...

 

Едва ли някога ще си прости.

Ще съумее ли отново от клетката да отлети?...

28.08.1995 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Братанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...