4 ene 2008, 12:57  

Адаптация

  Poesía
1.3K 0 2

И птичката отново влезе

в свойта "златна" клетка.

Ведно със малките си пиленца

послушно се изправи в уречения час

пред портичката малка.

И влизайки, в захлас

от вкусните трошици, подметнати

изкусно от някой скъп стопанин

сама затвори пътя към свойта свобода.

Отрече се от майка, от татко и сестра.

И се остави времето да я закотви

 в един извечен, изоставен свят,

където мудно, мудно дните си вървят...

 

Едва ли някога ще си прости.

Ще съумее ли отново от клетката да отлети?...

28.08.1995 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Братанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...