4 янв. 2008 г., 12:57  

Адаптация

1.3K 0 2

И птичката отново влезе

в свойта "златна" клетка.

Ведно със малките си пиленца

послушно се изправи в уречения час

пред портичката малка.

И влизайки, в захлас

от вкусните трошици, подметнати

изкусно от някой скъп стопанин

сама затвори пътя към свойта свобода.

Отрече се от майка, от татко и сестра.

И се остави времето да я закотви

 в един извечен, изоставен свят,

където мудно, мудно дните си вървят...

 

Едва ли някога ще си прости.

Ще съумее ли отново от клетката да отлети?...

28.08.1995 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Братанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...