4.01.2008 г., 12:57  

Адаптация

1.3K 0 2

И птичката отново влезе

в свойта "златна" клетка.

Ведно със малките си пиленца

послушно се изправи в уречения час

пред портичката малка.

И влизайки, в захлас

от вкусните трошици, подметнати

изкусно от някой скъп стопанин

сама затвори пътя към свойта свобода.

Отрече се от майка, от татко и сестра.

И се остави времето да я закотви

 в един извечен, изоставен свят,

където мудно, мудно дните си вървят...

 

Едва ли някога ще си прости.

Ще съумее ли отново от клетката да отлети?...

28.08.1995 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Братанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...