23 mar 2018, 15:05

Адаптация

Poesía

758 0 1

Плътен купол от студ
сам градя покрай своя живот.
Сам се смятам за луд,
сам изяждам отровния плод.

Свят със вкус на лъжи,
свят със мирис на празна надежда,
свят измит от сълзи.
В този свят аз добре ли изглеждам?

Нямам път, нямам вяра, нямам утрешен ден.
Но вратата към него отварям
и затварям я плътно след мен
път назад без въобще да оставям.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

PepiPetrova (Pepi Petrova)

Трудно е, но оцеляват само адаптивните! Браво!

2018-03-24T10:48:28+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0