Плътен купол от студ
сам градя покрай своя живот.
Сам се смятам за луд,
сам изяждам отровния плод.
Свят със вкус на лъжи,
свят със мирис на празна надежда,
свят измит от сълзи.
В този свят аз добре ли изглеждам?
Нямам път, нямам вяра, нямам утрешен ден.
Но вратата към него отварям
и затварям я плътно след мен
път назад без въобще да оставям.