sayjustwords (Ивайло Василев)
44 9
Mar 23, 2018, 3:05 PM

Адаптация 

  Poetry
539 0 1

Плътен купол от студ 
сам градя покрай своя живот.
Сам се смятам за луд,
сам изяждам отровния плод.

 

Свят със вкус на лъжи,
свят със мирис на празна надежда,
свят измит от сълзи.
В този свят аз добре ли изглеждам?

 

Нямам път, нямам вяра, нямам утрешен ден.
Но вратата към него отварям
и затварям я плътно след мен
път назад без въобще да оставям.

© Ивайло Василев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Трудно е, но оцеляват само адаптивните! Браво!
Random works
: ??:??