5 nov 2009, 1:11

Адът

  Poesía
851 0 11

Пред вратата на ада, стъписан,

си застанал. Познатият свят

се стопява. Единствена мисъл

те спохожда - върни се назад.

 

Ала някаква властна магия

в своя плен те държи. Този  праг

ако минеш, дали ще откриеш

как се спира лудешкия бяг

 

на сърцето, пулсиращо с вяра,

на мечтата, превзела нощта?

"Ако искаш, върни се" - коварен

е на стария  демон смехът.

 

Тази порта таи неизвестност,

твоят страх е едничкия страж.

Да си тръгнеш, навярно е лесно,

но да влезеш се иска кураж.

 

С длан трепереща хванал бравата,

чакаш звук, указание, глас,

а пред теб е безмълвна вратата...

Ще отвориш ли? Адът съм аз.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...