5 нояб. 2009 г., 01:11

Адът

849 0 11

Пред вратата на ада, стъписан,

си застанал. Познатият свят

се стопява. Единствена мисъл

те спохожда - върни се назад.

 

Ала някаква властна магия

в своя плен те държи. Този  праг

ако минеш, дали ще откриеш

как се спира лудешкия бяг

 

на сърцето, пулсиращо с вяра,

на мечтата, превзела нощта?

"Ако искаш, върни се" - коварен

е на стария  демон смехът.

 

Тази порта таи неизвестност,

твоят страх е едничкия страж.

Да си тръгнеш, навярно е лесно,

но да влезеш се иска кураж.

 

С длан трепереща хванал бравата,

чакаш звук, указание, глас,

а пред теб е безмълвна вратата...

Ще отвориш ли? Адът съм аз.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...