5 нояб. 2009 г., 01:11

Адът

852 0 11

Пред вратата на ада, стъписан,

си застанал. Познатият свят

се стопява. Единствена мисъл

те спохожда - върни се назад.

 

Ала някаква властна магия

в своя плен те държи. Този  праг

ако минеш, дали ще откриеш

как се спира лудешкия бяг

 

на сърцето, пулсиращо с вяра,

на мечтата, превзела нощта?

"Ако искаш, върни се" - коварен

е на стария  демон смехът.

 

Тази порта таи неизвестност,

твоят страх е едничкия страж.

Да си тръгнеш, навярно е лесно,

но да влезеш се иска кураж.

 

С длан трепереща хванал бравата,

чакаш звук, указание, глас,

а пред теб е безмълвна вратата...

Ще отвориш ли? Адът съм аз.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....