Питах се аз някога, 

защо съществува ад 

и вечни мъки?

Нима има хора непоправими, 

толкова непоклатими 

в злини нетърпими.

И да ги има биха били лесно сломими, 

меки глини под Божиите сили

непобедими.

Но Той им не отне тази свобода сами да изберат своята съдба,

която криво-ляво води до смъртта. 

Адът е избор! 

Избор неуместен, извор грешен, 

който никога не ни беше естествен,

защото не ни беше задача поставена 

от Бога на небе и земя 

да познаваме добрина и злина. 

Можехме да бъдем чисти същества, вечни деца, но какво надделя?

Непокорството, мили дами и господа! 

Всичко ли имахме?

Рай без борба за храна,

свобода без никаква щета,

права без тегота,

простор без война,

мир без кавга, 

живот без смъртта...

Всяко дърво без само едно.

Едното ни бе забранено

и с всичко за него 

беше платено. 

Човекът реши, че ще определи

 сам съдбата си. 

Забраната вече я няма!

Ето ти рая 

и ада!