Sep 27, 2024, 3:58 PM  

Адът е избор!

  Poetry
560 1 2

 

Питах се аз някога, 

защо съществува ад 

и вечни мъки?

Нима има хора непоправими, 

толкова непоклатими 

в злини нетърпими.

 

И да ги има биха били лесно сломими, 

меки глини под Божиите сили

непобедими.

 

Но Той им не отне тази свобода сами да изберат своята съдба,

която криво-ляво води до смъртта. 

 

Адът е избор! 

 

Избор неуместен, извор грешен, 

който никога не ни беше естествен,

защото не ни беше задача поставена 

от Бога на небе и земя 

да познаваме добрина и злина. 

 

Можехме да бъдем чисти същества, вечни деца, но какво надделя?

Непокорството, мили дами и господа! 

 

Всичко ли имахме?

Рай без борба за храна,

свобода без никаква щета,

права без тегота,

простор без война,

мир без кавга, 

живот без смъртта...

 

Всяко дърво без само едно.

Едното ни бе забранено

и с всичко за него 

беше платено. 

 

Човекът реши, че ще определи

 сам съдбата си. 

 

Забраната вече я няма!

 

Ето ти рая 

и ада!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимира Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....