15 jul 2008, 13:51

* * *

  Poesía » Otra
1K 0 2
Във тази хладна, сива стая,
замръзналите нежности се пръскат на прашинки,
желаеш всичко да забравиш най-накрая,
да изпепелиш лъжливи ласки сладки.


Потисната, във някой тъмен ъгъл,
си спомняш своятя любов пламлива,
разхвърляни и ежедневните ти скуки,
привличат се с лъжата тъй нежна, плуваща, красива.


Загасва и последната цигара,
със нея свършват мъките ти страстни,
сълза самотна стича се към края
и скачаш към смъртта опасна.


Снежинки нежно те покриват,
изстиваш, преди те да те целунат,
открехнат, прозорецът на твойта стая,
показва колко страх във теб бушува.


Свърши се... сега те няма...
показа ни какво е да скърбиш...
и ето, всички знаят -
"Била е тя сама"

ТИ СЛЯ СЕ С ВЕЧНОСТТА
И МОЛИМ ДА ПРОСТИШ!!!


NLM

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Новали Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...