novali (Новали)
10 75
Jul 15, 2008, 1:51 PM

* * * 

  Poetry » Other
778 0 2
Във тази хладна, сива стая,
замръзналите нежности се пръскат на прашинки,
желаеш всичко да забравиш най-накрая,
да изпепелиш лъжливи ласки сладки.


Потисната, във някой тъмен ъгъл,
си спомняш своятя любов пламлива,
разхвърляни и ежедневните ти скуки,
привличат се с лъжата тъй нежна, плуваща, красива.


Загасва и последната цигара,
със нея свършват мъките ти страстни,
сълза самотна стича се към края
и скачаш към смъртта опасна.


Снежинки нежно те покриват,
изстиваш, преди те да те целунат,
открехнат, прозорецът на твойта стая,
показва колко страх във теб бушува.


Свърши се... сега те няма...
показа ни какво е да скърбиш...
и ето, всички знаят -
"Била е тя сама"

ТИ СЛЯ СЕ С ВЕЧНОСТТА
И МОЛИМ ДА ПРОСТИШ!!!


NLM

© Новали All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??