15 июл. 2008 г., 13:51

* * *

1K 0 2
Във тази хладна, сива стая,
замръзналите нежности се пръскат на прашинки,
желаеш всичко да забравиш най-накрая,
да изпепелиш лъжливи ласки сладки.


Потисната, във някой тъмен ъгъл,
си спомняш своятя любов пламлива,
разхвърляни и ежедневните ти скуки,
привличат се с лъжата тъй нежна, плуваща, красива.


Загасва и последната цигара,
със нея свършват мъките ти страстни,
сълза самотна стича се към края
и скачаш към смъртта опасна.


Снежинки нежно те покриват,
изстиваш, преди те да те целунат,
открехнат, прозорецът на твойта стая,
показва колко страх във теб бушува.


Свърши се... сега те няма...
показа ни какво е да скърбиш...
и ето, всички знаят -
"Била е тя сама"

ТИ СЛЯ СЕ С ВЕЧНОСТТА
И МОЛИМ ДА ПРОСТИШ!!!


NLM

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Новали Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...