Обичам те... обичаш ме и ти...

Но защо сега се случи всичко?

Любовта като огън ни гори

и колко време ще ù трябва да угасне...?

Онези мили, братски чувства - те къде са?

Защо отне ми ги проклетата съдба?

Защо на тяхно място ми донесе -

красива, но не на време... любовта...?

Мога ли от нея да избягам

и искам ли въобще да го направя?

Красивите моменти да забравям

и да гледам как всичко хубаво изгаря...

Способен ли е някой на това -

сам от щастието си да бяга?

Аз не съм... но знам, че трябва...

... и тъгата на рамото ми сяда...!

Аз не съм... но знам, че трябва...

и дори от болка сърцето да кърви -

заклевам се... ще те оставя...

но в забрава нивга няма да потънеш ти!