Обичам те... обичаш ме и ти...
Но защо сега се случи всичко?
Любовта като огън ни гори
и колко време ще ù трябва да угасне...?
Онези мили, братски чувства - те къде са?
Защо отне ми ги проклетата съдба?
Защо на тяхно място ми донесе -
красива, но не на време... любовта...?
Мога ли от нея да избягам
и искам ли въобще да го направя?
Красивите моменти да забравям
и да гледам как всичко хубаво изгаря...
Способен ли е някой на това -
сам от щастието си да бяга?
Аз не съм... но знам, че трябва...
... и тъгата на рамото ми сяда...!
Аз не съм... но знам, че трябва...
и дори от болка сърцето да кърви -
заклевам се... ще те оставя...
но в забрава нивга няма да потънеш ти!
© Ирина Всички права запазени