23.06.2011 г., 10:53

* * *

704 0 0

Обичам те... обичаш ме и ти...

Но защо сега се случи всичко?

Любовта като огън ни гори

и колко време ще ù трябва да угасне...?

 

Онези мили, братски чувства - те къде са?

Защо отне ми ги проклетата съдба?

Защо на тяхно място ми донесе -

красива, но не на време... любовта...?

 

Мога ли от нея да избягам

и искам ли въобще да го направя?

Красивите моменти да забравям

и да гледам как всичко хубаво изгаря...

 

Способен ли е някой на това -

сам от щастието си да бяга?

Аз не съм... но знам, че трябва...

... и тъгата на рамото ми сяда...!

 

Аз не съм... но знам, че трябва...

и дори от болка сърцето да кърви -

заклевам се... ще те оставя...

но в забрава нивга няма да потънеш ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...