23 июн. 2011 г., 10:53

* * *

703 0 0

Обичам те... обичаш ме и ти...

Но защо сега се случи всичко?

Любовта като огън ни гори

и колко време ще ù трябва да угасне...?

 

Онези мили, братски чувства - те къде са?

Защо отне ми ги проклетата съдба?

Защо на тяхно място ми донесе -

красива, но не на време... любовта...?

 

Мога ли от нея да избягам

и искам ли въобще да го направя?

Красивите моменти да забравям

и да гледам как всичко хубаво изгаря...

 

Способен ли е някой на това -

сам от щастието си да бяга?

Аз не съм... но знам, че трябва...

... и тъгата на рамото ми сяда...!

 

Аз не съм... но знам, че трябва...

и дори от болка сърцето да кърви -

заклевам се... ще те оставя...

но в забрава нивга няма да потънеш ти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...