Jun 23, 2011, 10:53 AM

* * *

  Poetry
702 0 0

Обичам те... обичаш ме и ти...

Но защо сега се случи всичко?

Любовта като огън ни гори

и колко време ще ù трябва да угасне...?

 

Онези мили, братски чувства - те къде са?

Защо отне ми ги проклетата съдба?

Защо на тяхно място ми донесе -

красива, но не на време... любовта...?

 

Мога ли от нея да избягам

и искам ли въобще да го направя?

Красивите моменти да забравям

и да гледам как всичко хубаво изгаря...

 

Способен ли е някой на това -

сам от щастието си да бяга?

Аз не съм... но знам, че трябва...

... и тъгата на рамото ми сяда...!

 

Аз не съм... но знам, че трябва...

и дори от болка сърцето да кърви -

заклевам се... ще те оставя...

но в забрава нивга няма да потънеш ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...