Африка ми се смееше

23 nov 2008, 12:29

Poesía » Otra

636 0 6

Нищо ново за казване.

Моята войнишка поема.

- С Вас откъде се познаваме?!

- На майка Ви от корема...

Що ли на кафе я поканих...

Щурава беше идеята.

Тя пред мене застана

в сладкарница "Орхидея".

Може моя да бъде

не жена - дъщеря...

Преродила се беше в косите и

и в гърди и в бедра...

Странно е някак си чувството.

Слънце в косите и грееше,

а през нейните шоколадови устни

Африка ми се смееше...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

2008-11-24T12:22:43+02:00

Зем, това ми е нетипично за теб стихче. Ама е много веселко. И внимавай - от много шоколад... боли корем
Melany71 (Светла)

2008-11-24T10:26:34+02:00

Много екзотично!
smile1 (Валка)

2008-11-24T09:22:04+02:00

Необичайно,интересно и хубаво Зем!
Стоплих се като си представих Африка.
bardluna (Геновева Цандева)

2008-11-23T21:03:29+02:00

- С Вас откъде се познаваме?!
- На майка Ви от корема...
Е те, това не бях го чувала!) Развесели ме!
Яснооо! Яде ти се шоколад!От натуралния!
shkaf4eto (Валентин Добрев)

2008-11-23T17:28:24+02:00

Браво Зем!
aLmA_mUeRtA (Ив)

2008-11-23T14:41:03+02:00

Развесели ме! Благодаря! А между другото...виж си пощата!