Nov 23, 2008, 12:29 PM

Африка ми се смееше

  Poetry » Other
810 0 6

Нищо ново за казване.

Моята войнишка поема.

- С Вас откъде се познаваме?!

- На майка Ви от корема...

 

Що ли на кафе я поканих...

Щурава беше идеята.

Тя пред мене застана

в сладкарница "Орхидея".

 

Може моя да бъде

не жена - дъщеря...

Преродила се беше в косите и

и в гърди и в бедра...

 

Странно е някак си чувството.

Слънце в косите и грееше,

а през нейните шоколадови устни

Африка ми се смееше...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Зем, това ми е нетипично за теб стихче. Ама е много веселко. И внимавай - от много шоколад... боли корем
  • Много екзотично!
  • Необичайно,интересно и хубаво Зем!
    Стоплих се като си представих Африка.
  • - С Вас откъде се познаваме?!
    - На майка Ви от корема...
    Е те, това не бях го чувала!) Развесели ме!
    Яснооо! Яде ти се шоколад!От натуралния!
  • Браво Зем!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...