Nov 23, 2008, 12:29 PM

Африка ми се смееше 

  Poetry » Other
632 0 6

Нищо ново за казване.

Моята войнишка поема.

- С Вас откъде се познаваме?!

- На майка Ви от корема...

 

Що ли на кафе я поканих...

Щурава беше идеята.

Тя пред мене застана

в сладкарница "Орхидея".

 

Може моя да бъде

не жена - дъщеря...

Преродила се беше в косите и

и в гърди и в бедра...

 

Странно е някак си чувството.

Слънце в косите и грееше,

а през нейните шоколадови устни

Африка ми се смееше...

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Зем, това ми е нетипично за теб стихче. Ама е много веселко. И внимавай - от много шоколад... боли корем
  • Много екзотично!
  • Необичайно,интересно и хубаво Зем!
    Стоплих се като си представих Африка.
  • - С Вас откъде се познаваме?!
    - На майка Ви от корема...
    Е те, това не бях го чувала!) Развесели ме!
    Яснооо! Яде ти се шоколад!От натуралния!
  • Браво Зем!
  • Развесели ме! Благодаря! А между другото...виж си пощата!
Random works
: ??:??